Мария Захарова скочи срещу присъединяването на Босна и Херцеговина към ЕС: Работим за нейното освобождаване!
Мария Захарова упрекна Европейски Съюз в геополитическо завоевателство. Външният министър на Русия се стимулира с решението на Евросъюза да даде статут на кандидатка за участие на Босна и Херцеговина, заяви Ройтерс.
През предходната седмица водачите на Европейски Съюз взеха решение Босна и Херцеговина публично да стане кандидатка за присъединение към съюза.
„ В подтекста на актуалната обстановка в света и експанзионистичната политика на Запада е очевидно, че това решение е обусловено най-вече от задачата за цялостно геополитическо завоюване на района “, сподели Захарова в прессъобщение, публикувано от съветското посолство в Босна.
Тя съобщи още, че Европейски Съюз употребява присъединителните договаряния, с цел да принуди балканските страни „ автоматизирано “ да одобряват външната политика на съюза и да приложат наказания против Русия.
„ Ние имаме желание да продължим да работим за освобождението на суверенна и самостоятелна Босна и Херцеговина от остарелия режим на външния протекторат “, сподели Захарова.
Русия към този момент е предупреждавала, че би възприела стъпки за присъединението на Босна и Херцеговина към НАТО като „ неприятелски акт “, само че това е първата рецензия към упоритостите ѝ да се причисли към Европейски Съюз, отбелязва Българска телеграфна агенция.
Всъщност публичното мнение в Босна и Херцеговина е изрично за интеграция на страната в Европейски Съюз.
Европейската комисия предлага Босна и Херцеговина да получи статут на формален претендент за участие в Европейския съюз. " Западните Балкани принадлежат към нашето семейство ", съобщи председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. За да може балканската страна фактически да получи статут на кандидатка обаче, 27-те членки на Европейски Съюз би трябвало да одобрят тази стъпка с единомислещо решение.
През юни по рекомендация на Комисията държавите от Европейски Съюз публично одобриха Украйна и Република Молдова да получат статут на претенденти за присъединение към Европейски Съюз. Въпреки това договарянията за присъединение ще стартират едвам откакто бъдат изпълнени изискванията за промени. Сега Комисията предлага същата процедура и за Босна и Херцеговина. В хода на вземането на решение за Украйна и Молдова страни като Австрия упорстваха Босна и Херцеговина също да поеме по този път.
Изискванията за промени би трябвало да бъдат покрити
Още през 2003 година Босна и Херцеговина получи предложение за присъединение към Европейски Съюз, а през 2016 година публично подаде молба за участие. През 2019 година обаче беше решено, че Босна и Херцеговина ще получи статут на страна кандидатка едвам откакто извърши 14 условия за промени. В предходния си отчет Комисията на Европейски Съюз стигна до заключението, че по тях към този момент е реализиран дребен прогрес. Брюксел приканва за промени в правосъдната система и по-специално в администрацията.
Комисарят по разширението на Европейски Съюз Оливер Вархели акцентира, че за започването на договарянията за присъединяване все още е от решаващо значение мултиетническата страна с над три милиона поданици да дава отговор на всички условия. В същото време в профила си Туитър той приказва за " историческа опция " за жителите на Босна и Херцеговина.
" Босна и Херцеговина има историческа опция "
Сложната и мъчно функционираща политическа система на страната се основава на Дейтънското спокойно съглашение, подписано след края на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995 г.). По време на спора към 100 000 души са убити, а два милиона са разселени. От 1995 година насам Съветът за сигурност на Организация на обединените нации назначава и висш представител, който следи за осъществяването на Дейтънското съглашение. В продължение на повече от година някогашният немски министър на земеделието Кристиан Шмит заема този пост.
Преди няколко дни Шмит прикани балканската страна да се върне към полезностите и политическите стандарти на Запада. " Босна и Херцеговина има историческа опция да се приближи до Европейски Съюз ", сподели той. Но с цел да се реализира това, би трябвало институциите на страната да действат надалеч по-ефективно.
През предходната седмица водачите на Европейски Съюз взеха решение Босна и Херцеговина публично да стане кандидатка за присъединение към съюза.
„ В подтекста на актуалната обстановка в света и експанзионистичната политика на Запада е очевидно, че това решение е обусловено най-вече от задачата за цялостно геополитическо завоюване на района “, сподели Захарова в прессъобщение, публикувано от съветското посолство в Босна.
Тя съобщи още, че Европейски Съюз употребява присъединителните договаряния, с цел да принуди балканските страни „ автоматизирано “ да одобряват външната политика на съюза и да приложат наказания против Русия.
„ Ние имаме желание да продължим да работим за освобождението на суверенна и самостоятелна Босна и Херцеговина от остарелия режим на външния протекторат “, сподели Захарова.
Русия към този момент е предупреждавала, че би възприела стъпки за присъединението на Босна и Херцеговина към НАТО като „ неприятелски акт “, само че това е първата рецензия към упоритостите ѝ да се причисли към Европейски Съюз, отбелязва Българска телеграфна агенция.
Всъщност публичното мнение в Босна и Херцеговина е изрично за интеграция на страната в Европейски Съюз.
Европейската комисия предлага Босна и Херцеговина да получи статут на формален претендент за участие в Европейския съюз. " Западните Балкани принадлежат към нашето семейство ", съобщи председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. За да може балканската страна фактически да получи статут на кандидатка обаче, 27-те членки на Европейски Съюз би трябвало да одобрят тази стъпка с единомислещо решение.
През юни по рекомендация на Комисията държавите от Европейски Съюз публично одобриха Украйна и Република Молдова да получат статут на претенденти за присъединение към Европейски Съюз. Въпреки това договарянията за присъединение ще стартират едвам откакто бъдат изпълнени изискванията за промени. Сега Комисията предлага същата процедура и за Босна и Херцеговина. В хода на вземането на решение за Украйна и Молдова страни като Австрия упорстваха Босна и Херцеговина също да поеме по този път.
Изискванията за промени би трябвало да бъдат покрити
Още през 2003 година Босна и Херцеговина получи предложение за присъединение към Европейски Съюз, а през 2016 година публично подаде молба за участие. През 2019 година обаче беше решено, че Босна и Херцеговина ще получи статут на страна кандидатка едвам откакто извърши 14 условия за промени. В предходния си отчет Комисията на Европейски Съюз стигна до заключението, че по тях към този момент е реализиран дребен прогрес. Брюксел приканва за промени в правосъдната система и по-специално в администрацията.
Комисарят по разширението на Европейски Съюз Оливер Вархели акцентира, че за започването на договарянията за присъединяване все още е от решаващо значение мултиетническата страна с над три милиона поданици да дава отговор на всички условия. В същото време в профила си Туитър той приказва за " историческа опция " за жителите на Босна и Херцеговина.
" Босна и Херцеговина има историческа опция "
Сложната и мъчно функционираща политическа система на страната се основава на Дейтънското спокойно съглашение, подписано след края на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995 г.). По време на спора към 100 000 души са убити, а два милиона са разселени. От 1995 година насам Съветът за сигурност на Организация на обединените нации назначава и висш представител, който следи за осъществяването на Дейтънското съглашение. В продължение на повече от година някогашният немски министър на земеделието Кристиан Шмит заема този пост.
Преди няколко дни Шмит прикани балканската страна да се върне към полезностите и политическите стандарти на Запада. " Босна и Херцеговина има историческа опция да се приближи до Европейски Съюз ", сподели той. Но с цел да се реализира това, би трябвало институциите на страната да действат надалеч по-ефективно.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ